четвъртък, 4 януари 2018 г.

***

Трептящи мъгли
във мънистено синьо,
воали от мляко със захар,
притихвам в твоите гърди,
мистичното е оживяло.
Полепва здрач по моите ръце,
така те искам,
вдъхновяващ,
очакването вече не боли,
пречистено от снежно наметало.
Валят звезди,
такава нежност,
светулки януарски посред зима,
рисуват обич в моите очи,
в обятията ти се чувствам цяла...


Няма коментари:

Публикуване на коментар