Себедостатъчност без себе си,
отсъстващото някъде се крие,
угаснала мъглявина,
където призраците вият.
Почувствам ли тревога охладнявам,
от липси самотата подивява,
тогава ми се иска да говоря,
за драмите разпенили морето.
Русалката във мене оживява,
догонва приказния кораб,
спасен е принца, ах, горкия,
от жалост чак ми се доплака.
Измислици в оръфаните книги,
наивни, глупави русалки,
доспехи искам, шлем юнашки,
вълшебна шапка невидимка.
И змей да имам с люспи златни,
ще бъда негова змеица,
със него можем да мечтаем,
любейки се до пресита...
И ще поискам само обич,
не ме разпитвай, аз съм твоя,
огнище ще разпаля, докосни ме,
достатъчно ще е за двама...
Няма коментари:
Публикуване на коментар