Искам...
да съм ароматна стряха под твоя прозорец,
да цъфтя теменугово,
във очите ти,
с чувство,
да ти говоря ужасно дълго,
симптоматично,
да лудея със теб,
да е тъжно
и хубаво
да съм вълшебна,
по своя си начин,
а ти да запомниш,
ако влак те бутне,
ще плача...
после ще разбера,
че те обичам
сложно,
защото
за теб съм уникална,
без нищо сексуално...
Да си гукаме в твоите кротки улици,
да разтваряме души в моите драматични залези,
да се вдетенясваме ненаситно
в мъдрата си старост,
добронамерени до фантастичност,
в откачената наша приказка...
еосАнна
на Лу...защото те има
Няма коментари:
Публикуване на коментар