***

Когато се наситя на вълшебности,

ще те повикам,

във тихото,

най-тихо,

като милувка,

а кестените ще ни се усмихнат,

обезлистени от целувките на вятъра....

Когато разбера

защо тревите плачат,

след дъжд,

подобен на сълзене,

тогава ще прегърна отлетялото,

със нежността

на бялото във мене...

Когато...

отминават нощите,

самотността се крие във ъглите,

подобно паяжина

дните преплитат

преждите недотъкани,

рисувайки пътеките,

минаващи през нашето безвремие...