Във есенното равноденствие ме потърси,
в градините от пролет разцъфтели,
сред снегопада на отминалите дни,
или във нечие измислено видение.
Присъствам в нищото,
копнеещ миг тъга,
в градини с оцветени спомени,
измислицата често е дъга,
открадната от нечия вселена...
Няма коментари:
Публикуване на коментар