***

Още преди цветето да осъзнае какво точно е, наостри бодли, с единствената цел, да се набоде на тях.

Такова си беше, разрошено, типичен представител на същество посадено на друга планета.

Огледа небесата, покрити с риби , зачуди се, необичайно беше, в морето дали имаше такива перести облаци. Трябваше да провери, преди да ги подгони вятъра към островните обиталища на принцове.

Беше си харесало един, такъв като него, подобен на храст присаден към коприва. Но ароматен, защото сливаше думите без срички и звучеше като музика.

Да не мислите, че това цвете беше роза. Нищо подобно, градински бодил , долетял в семенна обвивка от страната на чудесата, за да всява раздори и смут между красотите на природата, задоволявайки изтънчения вкус на не едно магаре.

В сивотата на декемврийският ден, някъде преди Коледа, бодливото естество на волната му същност наостри бодли,

разкърши снага и се появи във фейсбук, за да смути покоя на поетичният свят и да поразчупи международната конспирация, запазвайки неутралитет, макар, че беше същински политик, роден и отгледан в родината на патриотизма.

Бодливото творение не кихна, не ахна, никой не го поля, нито се погрижи за параван, затова напук на ориста си,

запали треволяка около себе си, за да се опърли. Така то се усещаше живо. Беше си откачено....

следва продължение

из " Дневник за неканени гости"