***

Облечи самотата във атлазен кафтан,

накичи я с гирлянди златисти,

не отдавай на зимата тъжният дан,

овладял твойте искрени мисли.

Виж в градината сняг разцъфтял,

бели клонки от ледени листи,

а в сърцето отново забит е кинжал,

отразил небесата лъчисти.

Надени самота като алена роба,

сняг вали, а отвътре тъга,

де си детство прокудено скрито дълбоко,

в чекмеджето на старият скрин.