***

Момичето дойде и каза не,

лиричното потъна във мъглата,

напуснатия пристан опустя,

случайности притискаха душата...

Отвъд алеята на нечии очи,

канелени устните палят огньове,

попиваха вятър, разлистен копнеж,

отричайки себе си недопити останаха.

Нагарчащо "не" сред тревите от скреж,

във есенен порив очаквам спасение,

сърцето взриви се, пропукана вещ,

свръхнова родила последните кестени...

Момичето дойде и каза не,

увехнали цветя от прости истини,

в соления залез потънах без теб,

научих се да чакам изгрева...