Жажда

Измислям си слънца,

очи дъждовни,

поникнали в измислени нивя,

от злато самородно заблестели,

нанизани на моята снага...

Поникналото слънце бе игриво,

кошута нежна с плаха гръд,

вълшебство бе,

безумно диво,

да те целувам жадна

в мокър дъжд...

По гола от звезда блещукам тука,

във ново тяло,

ангел прероден

космическа милувка,

вятър лунен,

в букет от есенен цветец...