неделя, 7 май 2017 г.

Въздишка

Във сенките се крия,
във миговете скрити от мълчанието,
оттатък времето,
галактиките преоткрило,
във лунните пътеки на страданието.

От кръстопътите попивам мекия парфюм на здрача,
усещам стъпките ти в рехавия облак там отгоре,
където тишината ритуално ме обвива
със тежка непрегърната въздишка,
кръстосала прекършения залез с цветен мъх
от цъфнали разпятия…

Там сетивата ми със теб се сливат,
тъгуващи по следващия залез…




Няма коментари:

Публикуване на коментар