Въздишка

Във сенките се крия,

във миговете скрити от мълчанието,

оттатък времето,

галактиките преоткрило,

във лунните пътеки на страданието.

От кръстопътите попивам мекия парфюм на здрача,

усещам стъпките ти в рехавия облак там отгоре,

където тишината ритуално ме обвива

със тежка непрегърната въздишка,

кръстосала прекършения залез с цветен мъх

от цъфнали разпятия…

Там сетивата ми със теб се сливат,

тъгуващи по следващия залез…