***

Дъждът бил бос,

съвсем без многоточия,

прозрачен скитник

между световете,

измислица заради мен,

за да се скрие във очите ми...

да седне върху облака на мислите,

за да ме охлади,

за да ме сбъдне,

да ме смали да смръзване,

преди да се разбия в плочника...