понеделник, 8 май 2017 г.

Огън, следвай ме

Бегъл поглед и лека усмивка,
как далече е днес пъстроокото,
разсъблечено делнично ехо
оглушало от толкова викове,
на отдавна изчезнали хора.

Бегъл поглед в безкраен прозорец,
в най-спокойните девет минути,
тъмна вечер сред залези южни,
изгорели във зимни недели.

А тревите са толкова сини,
избуели сред облаци бели,
ритуално пак слънцето грее,
мъдър скитник  безспирно бърбори.

Бегли думи от пушечни изстрели,
писък ням нямо с утрото спори,
със очи от усмивка лишени.
лед вселенски във пролетни щерни...

Деветструнни октави пътеките крият,
продължавам, продължавам нататък...


Няма коментари:

Публикуване на коментар