Огън, следвай ме

Бегъл поглед и лека усмивка,

как далече е днес пъстроокото,

разсъблечено делнично ехо

оглушало от толкова викове,

на отдавна изчезнали хора.

Бегъл поглед в безкраен прозорец,

в най-спокойните девет минути,

тъмна вечер сред залези южни,

изгорели във зимни недели.

А тревите са толкова сини,

избуели сред облаци бели,

ритуално пак слънцето грее,

мъдър скитник  безспирно бърбори.

Бегли думи от пушечни изстрели,
писък ням нямо с утрото спори,

със очи от усмивка лишени.

лед вселенски във пролетни щерни...

Деветструнни октави пътеките крият,

продължавам, продължавам нататък...