неделя, 12 март 2017 г.

***

Не ми напомняй миналите дни,
ония ветрени разтапящи милувки,
задъханите  устни от любов,
в безумно краткия прошепнат миг.

Сега съм ничия, отново ожъдняла,
от твоето небе да пия лудостта,
да бъда бездиханна от обичане,
докато ярък метеор не ме взриви.

Затова си подарявам нощни спомени,
във празнотата си изчезвам и забравям,
вкусът ти, пълен с пролетни безумия,
в секундите, когато само мен обичаш.


Няма коментари:

Публикуване на коментар