събота, 11 март 2017 г.

***

Трънак остави зимата след себе си,
обезлистен и мрачен като сянка,
зеленото бе скрито  във  очакване,
прегракнало от монотонна скука.

От хоризонта плискаха вълни,
доказвайки обратната страна на времето
и това, че днес земята се върти,
във орбитата на  поредната предпролетна атака.

Отвътре или някъде отвън,
извън преходността на тая плът,
греховно изживявам тиха смърт,
предчувствайки съдбовната отплата.

Не ми е мрачно, чувствам се смирена,
една такава, като колело,
назад се движа, в себе си открила,
незнайни сили с ново естество.

Прогледнах, недочакала на изгрева сиянието,
не се изгубих  ослепяла от усилие,
Да си споделям самотата със трънака,
тъй приветлив в своята беззъба неподвижност.

Остава да възпея небесата,
копнежа ми по полета на птиците,
лудешкия възторг  обзел житата,
преди да избуеят в нивите.

Живота е всевластен знай,
но  всяко начало си има и край!


Няма коментари:

Публикуване на коментар