понеделник, 20 февруари 2017 г.

***

Днес с теб общуват вихрите,
душо изгубена в мрака,
душо и днес непрегърната,
халите, зимни мъчители,
дето препускат 
из дивите степи на чувствата.
Колко остана от синият бисер,
сбиран в потока до извора?
Шепичка пясъчни рифове,
хвърлена там, във трънака
Нямо е в теб, безтегловно,
светлото твое начало,
още мъждука във облака,
 в синкав кръжец от страдания.
Нямо е в теб,  някак не живо,
Трябва ти малко надежда,
скрита от теб там във сивото,
дето мъглите всевластват.
Трябва ти мъничко щастие,
 бяла усмивка..човешка,
 бягат от теб днеска римите,
оставаш душа ти..човешка..


Няма коментари:

Публикуване на коментар