Цъфтиш във своята пречудност
моя пролет,
отдавна изживяна,
несънувана,
окъпана в черешовият цвят,
на толкова безсилно бели новолуния.
Привидно онемяла от възторг,
пренесла времената през пустините,
минуваш оглупяла от любов,
по ветровете скитащи из залива на лудите.
Защото си реална и живееш,
във полета на южните мечтания,
нехаеща за рибните пасажи,
затворени във своето мълчание.
Когато прецъфтиш и тия
ароматни листи
напишат своята изстрадала поема,
бъди отново все така разлистена,
любовно във копнежа притаена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар