сряда, 22 март 2017 г.

***

Цъфтиш във своята пречудност
моя пролет,
отдавна изживяна,
несънувана,
окъпана в черешовият цвят,
на толкова безсилно бели новолуния.

Привидно онемяла от възторг,
пренесла времената през пустините,
минуваш оглупяла от любов,
по ветровете скитащи из  залива на лудите.

Защото си реална и живееш,
във полета на южните мечтания,
нехаеща за рибните пасажи,
затворени във своето мълчание.

Когато прецъфтиш и тия  ароматни листи 
напишат своята изстрадала поема,
бъди отново все така разлистена,
любовно във копнежа притаена.


Няма коментари:

Публикуване на коментар