петък, 27 януари 2017 г.

***

Два реда
безадресни стълбове,
раздиращо човечни,
умиращи от безразличие,
в безлични сиви стрехи,
задъхани в цинизъм
 нелишен от смисъл,
във мигащите клепки
на няколко вселенски мисли.
Изчезвам. Начин няма.
Към всичко подозрителна.
Горчиво помъдряла.
Обичаща и мразеща.
Заровена във облак.
Олекнала от залеза,
на  толкова
разтапящи се изгреви.
Разбираш ли,
случайността е бреме,
във празното на дните
осъмваш непотребен.
Безсмисълен и празен.
Случаен до изгубване.
Препълнен си от чуждите,
ужасно празни думи.
И после опустяваш.
Приличащ на смокиня.
Безплоден си оставяш,
засветил от далечности,
копнежно невъзможен,
сред толкова обреченост.



1 коментар: