сряда, 18 януари 2017 г.

***

Къде зимуват ветровете,
дъжда и степната роса,
навярно вплетени в косите,
на чудно приказна жена.

Къде вълните се разбиват,
във грохота на любовта,
навярно в нежността на дните,
събрани в твоята ръка...

Ти мое рамо в дни на горест,
дари ме с цялата любов,
на разцъфтяла зимна пролет,
сред люлякова тишина...


Няма коментари:

Публикуване на коментар