Някъде по обяд очи отварям,
сърцето умълчава се,
няма часовник,
само птици от сънищата,
крясъци отминали,
сиви врабци с изтерзани крилца,
крачещи меланхолии пълни със знание,
някакво разковниче паднало от златен храм,
имам и сърце,
скрито в някакво махало от часовник...
Защо така красиво е морето,
защо не съм море,
да изхвърля отпадъците на брега,
Понякога времето спира... Да дочака миг пропуснат, звук, трепет, надежда... Обичам те!
ОтговорИзтриване