***

Някъде по обяд очи отварям,

сърцето умълчава се,

няма часовник,

само птици от сънищата,

крясъци отминали,

сиви врабци с изтерзани крилца,

крачещи меланхолии пълни със знание,

някакво разковниче паднало от златен храм,

имам и сърце,

скрито в някакво махало от часовник...

Защо така красиво е морето,

защо не съм море,

да изхвърля отпадъците на брега,

преди да разруша скалите на моето недоволство...