***

Ти мое тихо възвисение,

сред урни от прашасяли компромиси,

почивай най-смирено в бурни дни,

преиначавай своята измислена трагичност,

преди да я превърнеш в смисъл.

Ненадявай се,

коленичи пред изгрева и чакай.

Възкресение.

Във нощите на Господ  говори,

отдай му слава,

преклони глава,

във кротко агне превърни се,

далеч от всяка суета.

Ония златни житни мисли

прелитат като птици в есента,

очакването вече намирисва

като мухлясал къшей празнота...