***

Когато друго няма захладнявам,

заради себе си,

по липса на подвижност,

едва ли есеняка листи вее,

насред реката,

през дърветата.

Дори морето не ми пречи,

мрачно е,

препило сладост от мъглите,

една самотна чайка дири пристана,

преди да кацне сред вълните.

Не пее ми се днес,

от утре ще му мисля,

прераждането свърши,

доверявам се на изгрева...