***

Безсърдечно дъждовни безсъния капят,

във трептящият порив на вятъра,

две разлистени чаши пълни с  бдение,

оживяват в дъждовни сонети.

Крехко време затоплило нежност,

се търкулва надолу към бездната,

ефимерно проплаква  прозореца,

ням свидетел на  моите пориви.

Листопада изтича във локвите,

по-дъждовен от  няма прегръдка,

как  е призрачно това разсъмване,

във което все още очаквам...