***

Напиши соната без думи,

трепкаща преди разсъмване,

онемяла от  възбудени трели,

мълчаливо очакваща приливи.

Светлооко нека ми стане,

облачни римите плуват,

в този дъждовен следобед,

изболял от  сълзите ми есенни.

В немия прилив стаявам очакване,

в тая толкова лунна соната,

сред мъртвило от сенки забравени,

със надежда запалила лятото.

Нека пее душата в очакване,

горестта нека падне във сенките,

Тишината е толкова чакана,

притежавам единствено себе си.