***

Отдавна не съм писала за теб,

по есенно дали ще заговоря,

едно огромно стъклено небе,

рисува лудости на небосклона.

Дърветата настръхват от копнежи,

запролетели в дъжд взривен от думи,

рисуват еднорози светове,

в зелени дъждове от листи лунни.

По-плахо пълнонолуние дали си виждал,

безкрила съм, зеница във нощта,

разпадам се на ярки цветове от устни,

насред морета от крилати ветрове.

Отдавна не съм писала за теб,

все още те обичам и болея,

притихвам в огледални светове,

и дълго, дълго нощем те целувам..