***

Запомни ме така,

с ореол от позлата,

нямо кино от минали дни,

глас от толкова мигове

търсещи пролет,

в закопнели за лято вълни.

Запомни ме така,

позлатена икона,

по невидима ставам за теб,

избледняла въздишка,

в черупка от миди,

спътник твой,

уморен от мечти.

По невидима ставам,

изчезвам,

кехлебарена,
с дъх на море,

отражение пясъчно,

скрито във мрака,

побелял от солени сълзи.

Ще те срещам в съня,

топлина ще усещам,

ще говоря без теб, 

ще боли,

ще шептя с дъх на ехо,

затворено в призма

ще съм цвете за теб,

сред поляна от лунни лъчи.

По далечна ще бъда,

ще замлъкна,

ще отпивам кафето без теб,

ще съм страшно далеч,

все по близко,

до градините с изгреви,

сред снежинки от спомени,
неизмислени,
разтопени от зимни мъгли.