Миниатюра

Защото жадната земя застена,

отвори щерни развълнувано небе,

търкулна плодна семка от харема,

на всички древни богове.

Даная пак прозореца отвори,

зарадвана от щурналия дъжд,

Амур  прицели се, прикрит зад клони

смокиново намига все на мен.

Да му се дам ли? Хич не си го мисля,

Хермес надяна на краката ми криле,

ще хвръкна на Валхала май нощеска,

че писна ми от гръцки богове.