Къде е слънцето,
попивам влага
нали съм
ретропандишпан,
сироп от захар, две ванилии от скука
и три лъжици омагьосано море.
и три лъжици омагьосано море.
Брашнени чудесии за из път,
от юга нар,
дъжда защо ли заваля пороен,
път млечен в галактическа заблуда,
зеница на отворено небе.
Въздишка плаха,
твойте устни
и моя пандишпан със малко лед.
Крилат рефрен от сини теменуги,
невидим поглед
във пожара угасен.
във пожара угасен.
Усмивка,
слънчев смях,
нали съм сладко,
орисвам те на себе си сега.
Седя и мисля,
има тук вълшебство,
зад очилата скрило любовта.
Бодни ме с виличката си чевръсто,
да вкусиш пролетния дъжд...сега...
Няма коментари:
Публикуване на коментар