сряда, 24 февруари 2016 г.

Пандишпанов блат за торта


Къде е слънцето,
попивам влага
нали съм ретропандишпан,
сироп от захар, две ванилии от скука
и  три лъжици омагьосано море.
Брашнени чудесии за из път,
от юга нар,
дъжда защо ли заваля пороен,
път млечен в галактическа заблуда,
зеница на отворено небе.
Въздишка плаха,
твойте устни
и моя пандишпан със малко лед.
Крилат рефрен от сини теменуги,
невидим поглед
във пожара угасен.
Усмивка,
слънчев смях,
нали съм сладко,
орисвам те на себе си сега.
Седя и мисля,
има тук вълшебство,
зад очилата скрило любовта.

Бодни ме с виличката си чевръсто,
да вкусиш пролетния дъжд...сега...



Няма коментари:

Публикуване на коментар