сряда, 24 февруари 2016 г.

***


Илюзии замръзнали,
илюзии последни,
на северния вятър прашното бездумие,
пространства,
летаргично обновили еуфорията,
скрила разкаянието на чувствата.
Свършено минало рисувам.
в подредената заблуда на душата,
после в любовта си те целувам,
ритуално някак,
изначално потопена в мрака.
Невъзможното прикривам със възможност,
поболях се по морето и по тебе,
ще ми се да ти разкажа тишината си,
в уморените от недоспалост утрини.
Недоизказаното нека да замлъкне,
моята невинност ти прощава.
Ще те вдъхвам все такъв солен и морски,
ще отричам колко те обичам.



Няма коментари:

Публикуване на коментар