Прониква дъхът ти докоснал соленото,
стаеното в белият пясък мълчание,
изричам те в нощния шум на вълните,
измислили немия шепот на думите.
Теша те с безветрие, плаша те с вятъра,
белите нощи разкриват следите ни,
вдъхваш ме медена, пиеш гърдите ми,
дъхави в пазви от
морни вселени.
Лунни милувки в косите ми вплитат
стръкове утрин, импресия в синьо,
мъжко желание пори вълните,
мигове страстни сред перли родени.
Няма коментари:
Публикуване на коментар