***

Очакването крие правилата,

загнездило  прелюдии от страх,

мимикрия от чувства тъй познати,

чудовища приливащи от смях.

Къде да се изгубя време?

Във някоя фантазия или във стих.

Божественото тихо в мрака дреме,

завързано на клонка от капинов лист.

Защо дъжда така ритмично  пее,

мелодии от дъхави цветя,

а моето сърце тревожно стене,

потънало отново във скръбта.