***

Разказвай ми за мен,

нали съм твоя,

без думи ми разказвай,

само с устни,

на тихия дъждец за нас разказвай.

Стопли залязващия изгрев,

прониквай в тайните

с които ме обгражда тишината,

гаси пожарите със длани от милувки,

събирай полуздрача ми

с безочлива бруталност.

Във колабса на слънцено ме вграждай,

нали съм тъмна сянка на луната,

по топлите ми рамене се стичай,

с нежността на амбра. Пулсирай облако,

гръдта ми те очаква.

Целувай звездната тъга на снегопада,

а после мълчешком със мене се сбогувай.

Намятам наметалото на здрача. Тръгвай.

Аз не плача, не, не плача.