***

Дълго време самотата бе моя сянка...сега съм себе си в един свят на нищото, всичко друго е мълчание и мигове, споделени с човека в душата ми, в сърцето, в мислите и думите, той е подобен на мен, моето изгубено Аз, моя свобода, мое прибежище....

Той не е във света, той е сянката от древни прераждания, той е минало и бъдеше сплели знака на съдбовното в едно ,той е дивия прибой на вълните в смълчаното от горестна жега дълго, дълго горещо лято...