Целувам те тъга в сребристия сумрак,
усещам болката студена,
пулсира умореното море,
със моя ритъм в скути от забрава.
От толкова измислени вселени овдовях,
населих ги със пустота позната,
безмълвна те очаквам сгушен сън,
смълчана любовта със мен остава...
Няма коментари:
Публикуване на коментар