***

Научих се да сричам думи,

ех Поезио,

от рими заболяваме глава,

непредсказуема е музата ми

есенна,

обагрила със милост днес света.

Морето очаровано наднича

през няколко вълни от синкав цвят,

синигер от прозореца кодира,
почуквайки сигнален морз.

Подгонил бриза, есенния вятър

разголва моята душа.

И влюбена в дъждовната прозрачност

поглеждам оголялата липа.

Мълча във оглушелия следобед,

усещам топлия ти цвят Любов,

потъвам в носталчината безкрайност

прегърнала ранима Тишина.