Изнизва се деня осиротял от скитане,
неделния прозорец ражда вино,
дъждовен вкус на буренясал грозд,
в градината със есенни смокини.
По навик разговарям със дъжда
и дребните си мисли пренареждам,
отвън ми кима пожълтялата липа
като разпятие разтворено над бездна.
Изгубих ли се в пластовете безразличие
неслучила да дири равносметка,
надявам маската на лустрото и ето
мастилено изписвам пак…"надежда."
Няма коментари:
Публикуване на коментар