***

загадка съм,

космическо творение

абсурд от тишина

от писък

няколко прозрачни новолуния

макове и див коноп

втъкани в сънища...

ще ми се да съм ръждясал ледник

в периода придошъл от обич

тихичко главата си да сложа

в празнотата избеляла от мълчание...

после да се намълча и аз

по измислена от синкав призрак

да притихна в крехкия си свят

името ми някой там да срича...

безразличие

красиво си в проблясъка угаснал

ще ми се да бъда мрак

в изгрева да вграждам свойта сянка...

тръгвам

имах ли сърце

не ми вярвай

вече съм голяма

няколко звезди събрах за смет

от Галактиката в пълнолуния огряна...