нереален си мой земен свят,
скрит в мънистени измислици,
зейва подозрително нощта,
над разплаканите зимни листи.
няколко минути самота,
в нежно лоно от дъждовни мисли,
мъжка ласка върнала ми любовта
доверчиво сгушена във топли, топли устни ...
Няма коментари:
Публикуване на коментар