Есенни нощни звезди над балконите,
неприлично красиви, до болка.
Пеперуди ранени от взиране
в листопадния свят на градините.
Зейват алчни нефритени бездни,
небесата проронват въздишка.
Любовта си изплаках по тебе,
сред смутените есенни листи.
Гола тръпка след временно щастие,
наболяла илюзия в мрака стопена.
Забранения плод пари нощем на устните,
невъзможно очакващи миг последен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар