***

Рисувай есен с нежността на вятъра,

отлитащите птици нарисувай,

във спомените вплитай песента на дните,

настръхнали от моето безумие.

Усещаш ли парливите следи по пясъка,

цъфтежа с цвят на морски раковини,

изгарящата нощ с очи отворени,

обезумяла от любовния ни порив.

Там, някъде във другата галактика,

вълшебства разлюляват жълти листи,

безвремието се задъхва от обичане,

а аз, аз искам теб, о моя Вечност.

Притихвам заобичала пустините,

рисувам есенни звезди във синьо злато,

потрепва тялото ми в пирует от вихри,

притихнало във твоята гальовна сила.