Нервно поглеждам страховете си,
търся милостта на
времето
изгубена в Атласките планини
и Междуречието
междинно кацнала насред морето...
Ще си остана
синеморска,
мълчалива,
прецъфтял цъфтеж от сини незабравки,
смисъла в безмислието открила
сред липсата на вечност скрита в празнотата.
Нервно оглеждам страховете си,
маслинови гори обсебват хоризонта,
премигва романтично хлъзгав склон
неволно разтопил се сред житата.
На устните ми капе
вечерта,
щастливо аромата им попива..
и участта вълшебна на жена,
в съня на няколко звезди
камбанки свива...
Продължаваш да се наказваш...
ОтговорИзтриване