***

Нервно поглеждам страховете си,

търся милостта на времето

изгубена в Атласките планини

и Междуречието

междинно кацнала насред морето...

Ще си остана синеморска,

мълчалива,

прецъфтял цъфтеж от сини незабравки,

смисъла в безмислието открила

сред липсата на вечност скрита в празнотата.

Нервно оглеждам страховете си,

маслинови гори обсебват хоризонта,

премигва романтично хлъзгав склон

неволно разтопил се сред житата.

На устните ми капе вечерта,

щастливо аромата им попива..

и участта вълшебна на жена,

в съня на няколко звезди

камбанки свива...