***

Вечернице,

извечерно странствуваш

ти пътища сънуваш ли?

Сънуваш...

Неизвървяни нощни светове,

мълчанки скрили в тъмни бездни,

притулена зовеш ония светове,

в които търсих игревните бури.

Във сенките на няколко вселени,

измислени нюанси крия,

задъхвам се,

не, нямам много време,

във сънищата да намирам

звездно семе.

Търкулна се луната засребрила,

очите ми,

две огнени чудатости

и бягам, още имам сили,

съдбовните миражи да открия...

Жребците самодивски,

своя път поели,
препускат все така
тъй приказката свършва все навреме,
във края на живот един.

Вечернице-невернице столика,

скрий сълзите,

все още има време...