***

Няколко минути възкресение,

чувствата едва ли носят слава,

няколко сълзи по прашни друмища,

непотребни като ослепели скитници .

Срещи преразказани на тръгване,

непрогледнали пространства плява,

нуждата от ничие обичане,

в близост отвратена от забрава.

Смъмрих вестовоя преораващ времето,

над нивята смога задушаваше,

сто морета забушуваха от чакане,

в най-измисления залив на планетата.

Нощем натежава тишината.

По клепачите ми парят спомени.

Хубаво е в мрака да те чакам

в люлката от ягодови сънища.