Някъде някой приспива морето,
смисълът отново е в безмислието,
слушай как флиртувам с тишината
като и внушавам че е истинска.
Видимото превърни в коралов остров,
бариерата е само риф сребрист,
по небето се търкаля августовска жега,
пари устните покрити със вълни.
Още малко ме целувай слънце...
бялото във мене запази...
Няма коментари:
Публикуване на коментар