сряда, 12 август 2015 г.

***

Фаталното пресичане на изкривения свят. Фейсбук.
 Място убиващо пространството превръщайки го в сънотворно.
Ужасяващо притеглящо разума , край на света или начало на онова нищо, обсебващо душата.

Невидимото вътре в мен,
измислен кръстопът
скалиста сянка
измъчва моето съмнение.

Аз знам,
там някъде прибоя ме прегръща,
гърми оная ярост сплела сенки,
руши задрямалата тишина
и глинестия свят потъва в грижи
превръща ме във пареща сълза.

Ти добродетел оцеляла след падения,
олтар в иконостаса на света,
посока ми бъди в изстрадалата истина,
победен химн след щурма на греха!



Няма коментари:

Публикуване на коментар