***

Зашумя вятъра, задуха,

 обрули ме,

 смокиня узряла тупна сред листака.

 Охльовите наслада пиха.

 Тревите зашумяха.

 Морето простена
 узряло от толкова безполезни приливи

 в които притихвах.

Нощта ме покри.

 Дъжда отми следите.

 Лятото спря на хълма сред къпините и заплака...