***

Усещаш ме,

там някъде съм

в подножието

набраздено от еднаквости,

какво съм, 

питам се дали разбираш,

във преходната шепотност на здрача.

Долавяш падащите сенчести желания,

тъй жадно ме притискаш лунен облак,

ръцете ти са тайнствено величие

с което чувствено рисуваш  мрака.

Гласът ти моята душа отваря,

разпада ме нетленна и богата,

докато ме целуваш ставам жадна,

пулсирам, планина от медни страсти.

После върху тебе се изливам,

дъждовно топла,

като лятно мляко.