***

На сняг  приличам ли ти цвете мое?

За ден, за два, до следващото слънце,

превръщам се в кристална самота,

сред ледници  целувани от бури.

Дълбоката ти нежност ме теши,

въздушните мостове разтопява,

илюзиите ми-лепкави мечти,

прераждат се със синкави миражи.

Търси ме в друго измерение,

сърцето ми утихва подчинено,

ела със мен душата ми вселена е,

научена да пази любовта си.