Шева Савската царица

Ехото ще чуе,

ще чуе ехото на ехото

когато,

когато ехото на късчета пресича моите сияния

и плаче

изтляло в северните странстващи зеленооки нощи,

загнездило онези лунни импресии,

натежали гроздове от глад за любов,

островни желания,

мъглявини от стълбове орис,

прозрачни като екот дълбинен

отминал на разсъмване,

завърнал се при Херкулесовете стълбове,

недовършил песента ми,

оная песен на песните:

„Ето, хубава си, любезна моя; 

ето хубава си;

Очите ти под булото са като гълъбови; 

Косите ти са като стадо кози

 Налягали по Галаадската планина;”

Ехото родено в безумието на моето спокойствие....